НЛО дневници. Пътуване в света на необичайното - Мартин Плауман

Ако Индиана Джоунс имаше перото на Дъглас Адамс, то името му щеше да бъде Мартин Плауман. Със свръхестествено чувство за хумор и остър език този неверник пробива щита на вярващите и се вмъква в техния свят. Загадъчни знаци, близки срещи с НЛО, отвличания от извънземни, контактьори, които осъществяват връзка с гости на нашата галактика – това са само част от мистериите, в които ще се забърка австралиецът в „субкултура, в която параноята се смята за привлекателна черта на характера, а бинокълът – за последен вик на модата“.
Но Плауман не е ловец на извънземни, а на истории, и то доста земни истории. Определя се като „уфологолог“, тоест човек, който изследва изследователите – онези, които се опитват да докажат съществуването на живот отвъд нашата планета. Той атакува директно на тяхна територия, като за седем години разстила пипалата си в САЩ, Перу, Боливия, Чили, Мексико и Австралия. Какъв е бил странният обект, паднал в Розуел, какво има в Зона 51 – един безпристрастен поглед към фактите... или към липсата им. Плауман се опитва да остане обективен в една субективна материя, спуска се по „Извънземната магистрала“, за да провери как една идея – реална или не, може да трансформира онзи, който вярва безусловно в нея. 
Ако смятате, че НЛО са действителни и често им гостувате за следобеден чай, тази книга ще ви срещне със съмишленици. А ако отхвърляте пренебрежително идеята за извънземни създания, ще се забавлявате искрено в този Земен пътеводител на неидентифицирания стопаджия. 

*** 

Австралиецът Мартин Плауман започва да се интересува от НЛО още като дете. Въпреки че е скептично настроен към темата, той е силно впечатлен от желязната убеденост на хората, вярващи в съществуването на извънземни цивилизации. Това го подтиква да посвети докторската си дисертация по културология на системата от вярвания за НЛО, наречена „уфология“. Когато получава докторската си степен, Мартин се превръща в сензация за националните австралийски медии, сред които „Ейдж“, „Сидни морнинг хералд“, „Аустрелиън“, „Хералд сън“ и „Канбера таймс“.

Живее в Мелбърн, където води курс по творческо писане за хора с увреждания, които имат различен културен и лингвистичен произход.